Когато говорим за остаряване, обикновено си представяме бръчки, сиви коси и забавен метаболизъм. Процесът на стареене обаче започва много по-отрано и много по-дълбоко. В самите клетки.
Всяко делене на клетката износва една малка част от ДНК-то ѝ. Това са теломерите. Те представляват специфични ДНК-последователности в края на всяка хромозома, които не кодират гени, но играят жизненоважна защитна роля. При все това всеки път когато една клетка се дели, теломерите ѝ малко по малко се скъсяват. Образно казано, те са като пластмасовите капачета в края на връзките за обувки и ако те се повредят, връзката започва да се разплита. По същия начин, когато теломерите в даден момент не могат да изпълняват функцията си, клетката или умира, или навлиза в т.нар. състояние на сенесценция (биологично остаряване, при което клетката вече не се дели, но и не умира).
Затова и дължината на теломерите се приема като биомаркер за биологична възраст, която е различна от календарната. По-дългите теломери се свързват с по-добро здраве, по-бавен процес на стареене и по-малък риск от хронични болести, вкл. сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, някои видове рак и когнитивен спад. От друга страна фактори като хроничен стрес, лош сън, недостиг на определени хранителни вещества и някои възпалителни процеси ускоряват скъсяването на теломерите. Обратното - здравословните навици, движението, добрия сън, антиоксидантите и ключовите витамини поддържат теломерната дължина и забавят биологичното стареене.
Как това влияе на клетките? Когато теломерите се скъсят прекомерно, започва натрупване на увредени клетки, намалена регенерация и повишен риск от хронични заболявания.
Теломерите и ролята на витамин D3
Именно връзката между дължината на теломерите и риска от хронични заболявания става обект на интензивни научни проучвания през последното десетилетие. Изследователски екипи по целия свят се опитват да разберат кои фактори влияят върху теломерната динамика. Това включва начинът на живот, храненето и наличието на определени микроелементи. Сред веществата, които привличат особено внимание, напоследък е и витамин D3.
Познат с ролята си в регулацията на калциево-фосфорната обмяна и костната плътност, витамин D3 се оказва значим и в доста по-фини механизми. Данни от последни проучвания свързват оптималните нива на витамин D3 с по-добре запазена теломерна дължина и по-бавна биологична дегенерация. В някои проучвания дори е установено, че хората с хроничен дефицит на D3 показват значително по-къси теломери, повишена възпалителна активност и по-изразени признаци на клетъчно стареене.
Как точно витамин D3 участва в поддържането на теломерната стабилност учените нямат категоричен отговор, но от познанията до тук те допускат няколко паралелни механизма: намаляване на оксидативния стрес, модулиране на възпалението и поддържане на митохондриалната функция. Даже на някои места е описано, че при определени условия витамин D3 стимулира теломеразата - ензимът, който може да удължава теломерите.
Дотук добре. Но колко витамин D3 ни е нужен, за да се забави биологичното остаряване? И какво изобщо значи това? По-малко бръчки, по-малко болести или просто повече здрави клетки? Можем ли да си набавим витамин D3 само от слънцето и храната, или добавките са задължителни, особено през зимата? Дори още по-важно: това действие на витамина валидно ли е за всеки, независимо от възрастта, генетиката и начина на живот?
Нови проучвания започват да отговарят на тези въпроси, но не с категорични обещания, а с първи реални доказателства за ефектите на витамин D3 върху клетъчните механизми на стареене. И макар той да не е магическа формула за вечна младост, ролята му в поддържането на теломерната стабилност и общия регенеративен капацитет на организма вече не е въпрос на догадки.
Кога тогава ефектът е най-осезателен?
Въпросните изследвания показват една интересна закономерност. Това, че витамин D3 може да повлияе благоприятно на дължината на теломерите не прави този ефект безкраен и той не се проявява еднакво при всички. При хора с оптимални нива на витамина не се наблюдава значимо допълнително удължаване на теломерите при приемане на добавка с витамин D3, което предполага, че неговото въздействие има физиологичен праг, над който организмът просто вече разполага с необходимото количество и го използва рационално.
Най-съществени промени обаче се наблюдават при хора с изразен дефицит. При тях добавянето на витамин D3 не просто коригира недостига, а възстановява нарушения баланс, в който тялото не е могло пълноценно да защитава клетките си от възпаление и оксидативен стрес. Това е и моментът, в който теломерите показват най-силен отговор.
Важно е да отбележи, разбира се, че дефицитът на витамин D3 не e спорадично срещан, а вече се разглежда като глобален здравен проблем. Според различни данни, между 40% и 80% от хората в индустриализираните държави имат недостатъчни нива на витамина, като най-засегнати са възрастните, хората с по-тъмна кожа, живеещите в северните географски ширини, хората с наднормено тегло и тези, които прекарват малко време на слънце. Дори в слънчеви страни, каквато е и България, стойностите често са под препоръчителния минимум, особено през зимата и пролетта.
Тук сякаш ви чувам как мислено ме опровергавате, сещайки се за онези селски хора, прекарали по-голямата част от живота си на полето или по двора на къщата, които изглеждат преждевременно състарени: с изпръхнало от слънцето и вятъра лице, с дълбоки, набраздени чела, приведени стойки и с подпряни бастуни на пейката до дома. Как тогава да приемем, че животът на открито и витамин D от слънцето са път към образа на здравословното остаряване?
Може би защото образът ни е погрешен. Отговорът е някъде в дефиницията и в нюансите.
Прекомерното слънце изсушава и състарява кожата, особено, когато тя е без защита. Силният тен уврежда бариерната функция, а хроничната преумора натоварва ставите и води до износване. Това е логично и се знае. И въпреки това, телата на тези хора са били, а и още са (за хората, които имат този начин на живот) силни, сърцата - здрави, а имунитетът - устойчив. Болестите не ги спираха, а ги спираха годините физически труд, който съвременният човек рядко познава.
Затова е важно да разграничим външното остаряване от биологичното стареене. Модерната наука ни учи, че вътрешната младост не се измерва с гладка кожа, а с това как клетките се делят, как имунната система отговаря, как тялото се възстановява. И точно тук витамин D3 има своята незаменима роля, но не като козметичен еликсир, а като тих съюзник на клетъчния баланс.