Вече ви разказахме какво точно се случва в тялото, когато вирусът атакува| - как имунната система мобилизира защитните си клетки, как комуникира, разпознава и неутрализира заплахата, и колко енергия ѝ е необходима, за да свърши всичко това.
Днес обаче сменяме гледната точка. Ще говорим не за това как действа имунитетът при инфекция, а какво му пречи да го прави адекватно. Защото в стремежа си да го засилим, често забравяме, че имунитетът не е мускул, който трябва да тренираме всеки ден. Нито армия, която трябва да стои в бойна готовност денонощно.
Затова и не е разумно да го стимулираме непрекъснато - било то с добавки, имуностимулатори или поредното бабино средство "за подсилване".
Сещате ли се за онези случаи по време на COVID-19, когато млади, здрави и физически активни хора, стриктни в режима си с хранителни добавки, боледуваха тежко или развиваха усложнения?
Оказва се, че не слабият, а прекалено бурният имунен отговор често стои зад тежкото протичане на инфекцията. Тялото започва да произвежда в излишък възпалителни молекули (цитокини), което води до т.нар. цитокинова буря - състояние, при което имунната система губи способността си за прецизна регулация и започва да уврежда не само вируса, но и собствените тъкани.
Това не е провал на имунитета, а провал на неговото управление.
И точно тук идва важният въпрос: Наистина ли имаме нужда от постоянно стимулиране? Или по-скоро - от интелигентна, добре регулирана защита, която знае кога да се активира и кога да спре?
Какво означава "реактивна" имунна система?
Често чуваме термина "реактивна" имунна система, когато посещаваме педиатър, понеже детето ни боледува за n-ти пореден път зимата и не е чудно, ако се чувстваме объркани. Всъщност това не означава нито силна, нито слаба имунна защита, а по-скоро склонна да реагира бурно (понякога твърде бурно ) дори на леки дразнители. Такава система може да доведе до чести, но краткотрайни боледувания, по-изразена симптоматика дори при леки вируси или да притежава склонност към алергични реакции или автоимунни състояния.
При децата този тип имунен отговор е често срещан, тъй като имунната система изисква време да се научи да прави разлика между сериозна заплаха и нещо по-безобидно. Това обаче не значи, че имунитетът е слаб. Но значи, че той трябва да бъде регулиран, а не допълнително стимулиран.
Но преди това,
помагат ли сиропите в аптеката?
На фона на всички обещания по етикетите на билкови сиропи, хапчета, бонбони, мечета и капки, които обещават стимулиране на имунната система, повишаване на съпротивителните сили, подсилване на защитата, човек лесно може да остане с впечатлението, че имунитетът ни просто чака да бъде събуден като от дълбок сън. Че една лъжица сироп, чай или добавка ще го подкара като състезателна кола. По някаква причина обаче рядко се говори за това, че стимулиране е различно от модулиране.
Да стимулираш означава да натиснеш газта (на състезателната кола), докато да модулираш означава да управляваш посоката и скоростта. Това е така, защото добрата имунна реакция не е въпрос на повече, а на точно навреме и точно колкото трябва.
Повечето натурални продукти, които се рекламират като "имуностимулатори", реално съдържат билки, витамини и минерали, които могат да окажат лека подкрепа на определени процеси, но дали и как ще подействат, зависи от контекста. А контекстът е всичко.
Освен това тези продукти попадат в категорията "общо укрепващи средства", при които няма ясен механизъм на действие, няма клинични изпитвания, но пък притежават солидно внушение за полезност. Това не ги прави задължително неефективни, а неспецифични. А в много от случаите - ненужни.
Ако вие или детето ви сте здрави, храните се разнообразно и си почивате добре, имунната ви система не се нуждае от подбутване. Истинското предизвикателство е да се поддържат условията, в които тя да може да реагира адекватно. А това означава: избягване на хроничен стрес и недоспиване, да не се потискат леки инфекции с агресивни мерки още в първите часове (като антипиретици, антибиотици и др.), да не се приемат стимулатори "на сляпо", особено дългосрочно и да се приеме факта, че понякога по-малко е повече, тоест, да се натъпчем с медикамент за всеки отделен симптом и орган е често рецепта за дисрегулация на имунната система.
Затова отговорът на въпроса "помагат ли сиропите в аптеката" е: Зависи. Зависи какво точно съдържат, кога се пият, какво трябва да се постигне като ефект и най-вече - дали организмът има нужда от тях в този момент.
Естествено, това е твърде неспецифично, затова трябва да се направи разлика между модулация и стимулация на имунната система и да стане по-ясно кога кое се прилага.
Като правило истинските имуностимуланти не са добавки или сиропи, а лекарства по лекарско предписание, използвани в специфични медицински състояния. Това, по някаква причина, не се коментира, а всичко се рекламира като "стимулант" за имунната система.
Разлика между стимулация и модулация
Имуностимулацията е насърчаване на имунната активност, без оглед дали има нужда от това, докато имуномодулацията е по-фина регулация, която работи в подкрепа на равновесието. Ето как изглежда това на практика:
В медицинския смисъл, имуностимулацията означава да засилиш активацията на имунните клетки като цяло, а не селективно. Това може да е полезно в точно определени случаи, като при хора с изразена имуносупресия (след химиотерапия, трансплантация или при някои вируси, които директно потискат имунитета). При автоимунни заболявания обаче, където имунната система вече атакува собствените тъкани, такъв тип стимулиране може да е дори рисковано, защото усилва процес, който така или иначе е прекалено активен, макар и в грешна посока.
Точно тук идва имуномодулацията. Тя не представлява едно конкретно действие, като "пусков" механизъм на имунната система, а по-скоро интелигентна намеса в регулацията на имунния отговор като повлиява сигналните пътища, които управляват кои клетки да се активират, колко дълго да останат активни, какви медиатори (като цитокини) да се отделят и дали възпалението трябва да се усили или да се потисне. В някои случаи едно и също вещество или физиологичен процес може едновременно да стимулира определени имунни клетки (макрофаги, NK-клетки и др.), когато е нужна защита срещу вируси или тумори, и паралелно с това да ограничи прекомерен възпалителен отговор чрез намаляване на провъзпалителни цитокини (IL-6, TNF-α и др.) когато има риск от автоагресия. Това не са две отделни действия, а една адаптивна регулаторна намеса, съобразена с текущото състояние на организма. Пример за подобен ефект дават вещества като β-глюкани, ехинацея в ниски дози или определени лактобацилни щамове, които не просто активират имунната система, а я настройват да реагира според конкретната необходимост.
Така имуномодулацията понякога леко повишава активността на имунната система, но друг път може да е свързана с дискретно потискане на възпалителния отговор. Такъв модулиращ подход е подходящ при деца и възрастни с чести, но леки вирусни инфекции, които протичат със силна симптоматика (висока температура, възпаления, обриви), без обаче да водят до усложнения. Модулацията е уместна и при склонност към алергични реакции, при фонови (низкоинтензивни) възпалителни състояния, включително някои автоимунни заболявания, както и при възстановяване след прекарана инфекция, когато системата все още е "разстроена". Тя може да бъде от полза и при често боледуващи деца с реактивен имунитет, но не с цел да се потиска отговорът, а да се настрои така, че да е навременен, умерен и ефективен.
С какво се модулира имунната система?
За да създадем условия за балансиран отговор на имунната ни система е важно не само какви продукти ползваме, но и как живеем.
Недоспиването, стресът, липсата на движение и бедната на полезни хранителни вещества храна повишават възпалителния фон и изтощават имунния отговор. Ако едно дете боледува често, понякога решението не е в още един сироп, а в по-редовно лягане, по-малко преработени храни и по-малко стрес - за него и за вас.
Иначе по доказани научни данни имуномодулация може да се постигне със следните натурални активни вещества:
Лактобацили и пробиотици с имуномодулиращ ефект, които има в подбрани щамове на Lactobacillus rhamnosus, L. plantarum, L. casei, Bifidobacterium lactis и т.н. Те могат да модулират вродения и адаптивния имунитет, като балансират Т-клетъчния отговор и намаляват възпалителните цитокини. Такива пробиотици могат да се приемат профилактично през зимния сезон, особено при често боледуващи деца.
Бета-глюканите от гъби (кладница), овес или мая представляват натурални полизахариди, които активират вродения имунитет (макрофаги, NK-клетки), но и спомагат за по-добро разпознаване на заплахите, без да причиняват свръхреакции. За профилактика се използват в ниски до умерени дози за не повече от 3 месеца.
Ехинацеята е спорна билка, която хората имат склонност да приемат неконтролируемо, защото полезните й свойства са широкоизвестни, но тя трябва да се приема само в правилната доза и период. Използвана правилно - от 10 до 14 дни ехинацеята може да модулира имунния отговор и да намали риска от усложнения при настинка. Важно е да не се използва непрекъснато или като дългосрочна профилактика.
Има, разбира се, и много чайове и сиропи на билкова основа като мащерка, черен бъз, лайка, жълт кантарион, градински чай, исландски лишей и невен, които имат леки антисептични, отхрачващи и противовъзпалителни свойства. Те не действат директно върху имунната система, но подпомагат локалната среда в гърлото и дихателните пътища, където се случва първият сблъсък с вирусите. Добре е да се приемат в ранната фаза на инфекцията или в периоди на повишен риск, но не и да се превръщат в навик или част от дневната рутина на пиене на чайове в студения период. Трябва да се има предвид, че билките имат активни съставки, много от които се натрупват и могат да доведат дори до странични ефекти.
Има и няколко азиатски билки, които навлязоха и у нас, известни със своя хем стимулиращ, хем модулиращ ефект. Това са андрографис и астрагалус. В Азия те се използват срещу грипни и други сезонни вируси.
Но каквито и средства да изберете за своята интелигентна имунна модулация, най-важният компонент е навременната реакция след правилно анализиране на ситуацията. За по-тревожните родители това звучи като предизвикателство, но както казваше един стар лекар от квартала: "Те "дебелите" неща си личат отдалеч. За останалото организма си има капацитета да се справи." А ние можем само да му помогнем.