Във френския парламент e подготвена резолюция за излизане на страната от НАТО поради несъгласие с политиката на САЩ. С такава законодателна инициатива е излязла зам.-председателят на Националното събрание (парламента) на Франция, депутатката от лявата партия "Франция непокорена" (La France Insoumise, LFI) Клеманс Гете.

В интервю за "Берлинер Цайтунг" Гете обяснява, че Франция отдавна обсъжда излизането от НАТО, но сега, когато Съединените щати провеждат "неприкрита имперска политика", този въпрос стана особено актуален. По-специално според нея става дума за "незаконното отвличане на президента на Венецуела", заплахите за анексиране на Гренландия, както и "грабителските търговски споразумения", които са били наложени на Европейския съюз под натиск, казва тя.

Освен това Гете припомня и изискването към страните-членки на НАТО да отделят не по-малко от 5% от БВП за нуждите на алианса, което, според нея, е изгодно преди всичко за отбранителната промишленост на САЩ.

Тя също така счита, че САЩ открито влияят на изборите в Европа в полза на крайнодесните сили.

Всичко това според нея показва, че САЩ "официално се освобождават от международното право и механизмите за колективна сигурност" и на практика превръщат Европейския съюз в свой васал.

В тази ситуация, казва тя, продължаването на членството на Франция във военния съюз, оглавяван от държава, която открито се позиционира извън рамките на международното право, е "нежелателно и неприемливо". Такова членство, подчертава тя, излага Франция на значителен риск и може да въвлече страната в конфликти, противоречащи на нейните интереси, принципи и международни задължения.

Излизането от НАТО би позволило на Франция "да възстанови военната си и дипломатическа независимост и отново да стане неутрална държава", смята Гете. Според нея страната няма да се окаже в изолация, а ще засили влиянието си чрез многостранни формати, като прокарва екологичната програма, разоръжаването и защитата на обществените блага.

Анализът на съотношението на политическите сили във Франция, пише "Берлинер Цайтунг", показва, че такава промяна в курса не е напълно нереална. Алиансът на левите, член на който е "Франция несломена", в момента е най-силната парламентарна група в Националното събрание. НАТО от години е обект на критики и от страна на френската десница, включително от "Национален сбор" на Марин льо Пен, което разполага с повече от една четвърт от местата в парламента. С критики към Северноатлантическия алианс неведнъж се е изказвал и френският президент Еманюел Макрон, припомня изданието.

Златният медал и дипломата са видимите, материални символи на Нобеловата награда за мир, но самата награда е неразривно свързана и неделима от човека или организацията, определени за лауреат от Норвежкия нобелов комитет, подчертават от Нобеловият комитет в специално изявление.

Всеки носител на Нобеловата награда за мир получава два основни символа - златен медал и диплома, както и парична премия, която се присъжда отделно. Независимо какво впоследствие се случва с тези физически атрибути - дали бъдат дарени, продадени или попаднат в чужди ръце - историческият факт остава непроменен - оригиналният лауреат е и ще остане носителят на наградата.

Според правилата на Нобеловата фондация, наградата не може да бъде прехвърляна, споделяна с други лица след обявяването ѝ или отнемана. Веднъж взето, решението на Норвежкия нобелов комитет е окончателно и валидно завинаги. Наградата се присъжда въз основа на приноса на лауреата към момента на вземане на решението, а не на последващи негови действия или позиции.

Комитетът изрично подчертава, че не коментира текущата политическа дейност, изказвания или решения на лауреатите след връчването на наградата. Всички по-нататъшни оценки и избори са лична отговорност на отличения.

В устава на Нобеловата фондация няма ограничения относно това какво може да направи лауреатът със своя медал, диплома или паричната премия. Това означава, че те могат да бъдат запазени, подарени, продадени или дарени за благотворителни цели.

Историята познава редица подобни случаи. Някои Нобелови медали днес се съхраняват и излагат в музеи по целия свят, други са използвани за каузи с глобално значение:

През 2024 г. вдовицата на Кофи Анан, Нане Анан, дарява медала и дипломата на Офиса на ООН в Женева, където те са изложени постоянно, с цел да вдъхновяват бъдещите поколения.

Руският журналист Дмитрий Муратов продава медала си през 2022 г. за рекордните 103,5 млн. долара, като цялата сума е дарена на УНИЦЕФ за подпомагане на украински деца бежанци.

Леон Ледерман продава медала си, за да покрие разходи за лечение, свързано с деменция. Медалът на Джеймс Уотсън е продаден през 2014 г., а по-късно върнат на него от купувача.

Има и противоречиви исторически примери, като този на норвежкия писател Кнут Хамсун, който през Втората световна война подарява медала си на нацисткия министър Йозеф Гьобелс. Днешното местонахождение на този медал е неизвестно.

Медалът на Нобеловата награда за мир е изработен от 18-каратово злато, тежи 196 грама и има диаметър 6,6 см. Проектиран е през 1901 г. от норвежкия скулптор Густав Вигеланд. На лицевата му страна е изобразен Алфред Нобел, а на обратната - трима голи мъже, прегърнали се през раменете, като символ на братството. Латинският надпис pro pace et fraternitate gentium гласи: "За мир и братството между народите".